„ЦАРЕУБИЙЦЫ”
Арсений Иванович Митропольский/ Несмелов (1889-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЦАРЕУБИЙЦИ
Ние днес панихиди правим,
с пищна щедрост тамян кадим,
до икони лика му славим
и за помен на царя бдим.
Към убийците пазим злоба
и таим своя грешен час,
в който царят бе с нас загробен,
в нашта пустош, уви, при нас!
Колко бяха убийци? Люде
осемнайсет ли, трийсет? Дим
тъй ли трябваше там да бъде:
своя цар да не защитим?
Само шепа злодеи бяха,
да ги смелят на пух и прах
милионите не успяха –
верноподаници със страх.
В закъснялия плач се ровим,
лицемерен брътвеж редим,
но дали не делим отрова
и не тровим с отрова дни?
И един ли със смърт безславна
жертва страшният прилеп твърд?
Не, по нощите зли отдавна
мъчим свойте царе до смърт.
И над всички лежи проклятие
и тревога тежнее в гръд:
ще завърши ли в дом Ипатиев
тоз отдавнашен кървав път?
* Дом Ипатиев – къща в Екатеринбург, в мазето на която през нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. са разстреляни последният руски император Николай II, семейството му и прислугата му. През 1975 г. след решение на Политбюро на ЦК на КПСС къщата е разрушена.
Ударения
ЦАРЕУБИЙЦИ
Ни́е дне́с панихи́ди пра́вим,
с пи́штна ште́дрост тамя́н кади́м,
до ико́ни лика́ му сла́вим
и за по́мен на ца́ря бди́м.
Към уби́йците па́зим зло́ба
и таи́м сво́я гре́шен ча́с,
в ко́йто ца́рят бе с на́с загро́бен,
в на́шта пу́стош, уви́, при на́с!
Ко́лко бя́ха уби́йци? Лю́де
осемна́йсет ли, три́йсет? Ди́м
тъ́й ли тря́бваше та́м да бъ́де:
сво́я ца́р да не заштити́м?
Са́мо ше́па злоде́и бя́ха,
да ги сме́лят на пу́х и пра́х
милио́ните не успя́ха –
вернопо́даници със стра́х.
В закъсня́лия пла́ч се ро́вим,
лицеме́рен брътве́ж реди́м,
но дали́ не дели́м отро́ва
и не тро́вим с отро́ва дни́?
И еди́н ли със смъ́рт безсла́вна
же́ртва стра́шният при́леп твъ́рд?
Не́, по но́штите зли́ отда́вна
мъ́чим сво́йте царе́ до смъ́рт.
И над вси́чки лежи́ прокля́тие
и трево́га тежне́е в гръ́д:
ште завъ́рши ли в до́м Ипа́тиев
то́з отда́внашен къ́рвав пъ́т?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Арсений Несмелов
ЦАРЕУБИЙЦЫ
Мы теперь панихиды правим,
С пышной щедростью ладан жжем,
Рядом с образом лики ставим,
На поминки Царя идем.
Бережем мы к убийцам злобу,
Чтобы собственный грех загас,
Но заслали Царя в трущобу
Не при всех ли, увы, при нас?
Сколько было убийц? Двенадцать,
Восемнадцать иль тридцать пять?
Как же это могло так статься, –
Государя не отстоять!
Только горсточка этот ворог,
Как пыльцу бы его смело:
Верноподданными – сто сорок
Миллионов себя звало.
Много лжи в нашем плаче позднем,
Лицемернейшей болтовни, –
Не на всех ли отраву возлил
Некий яд, отравлявший дни?
И один ли, одно ли имя –
Жертва страшных нетопырей?
Нет, давно мы ночами злыми
Убивали своих Царей.
И над всеми легло проклятье,
Всем нам давит тревога грудь:
Замыкаешь ли, дом Ипатьев,
Некий давний кровавый путь?
---------------
Руският поет, писател и журналист Арсений Несмелов (Арсений Иванович Митропольский/ Несмелов) е роден на 8/20 юни 1889 г. в Москва. До 1910 г. учи в Психоневрологическия институт в Москва, но не завършва. Публикува поезия от 1911 г. Участва като поручик в боеве от Първата световна война, а през 1917 г. се включва в московското въстание на юнкерите, след което се присъединява към войските на Колчак и участва в т.нар. сибирски леден поход. През 1920-1923 г. се прехранва с журналистика във Владивосток, а през 1924 г. емигрира в Китай. Живее в гр. Харбин, редактира в. „Дальневосточная трибуна”, публикува стихове, разкази, фейлетони и литературни обзори в руските издания „Советская Сибирь” и „Сибирские огни” и в рускоезичните издания „Рубеж”, „Луч Азии”, „Рупор”, литературното приложение „Юный читатель рубежа” и др. Изкарва курсове към местната разузнавателна школа и преподава литературно-художествена агитация. Автор е на книгите с поезия, проза и публицистика „Военные странички” (1915 г.), „Стихи” (1921 г.), „Тихвин” (1922 г.), „Уступы” (1924 г.), „Кровавый отблеск” (1929 г.), „Без России” (1931 г.), „Через океан” (1934 г.), „Рассказы о войне” (1936 г.), „Только такие” (1936 г.), „Георгий Семена” (1936 г.), „Полустанок” (1938 г.), „Протопопица” (1939 г.) и „Белая флотилия” (1942 г.). След завземането на Харбин от Червената армия през 1945 г. е арестуван и осъден. Умира на 6 декември 1945 г. в затвора край с. Грюдеково, Приморския край.